Почитаме Лятната Света Анна
Православната черква уважава църковния празник за Успението /смъртта/ на Св. Анна. Светицата е родила Мария, която е бъдещата майка на Спасителя на човечеството - Исус Христос.
Според библейските сказания Св. Анна се приема и уважава като един от основните християнски символи на майчинството.
Православната църква почита Св. Анна няколко пъти в годината. На 8 и 9 септември, когато се чества Рождеството на Пресвета Богородица и се възпоменават нейните родители - Св. Йоаким и Св. Анна; на 9 декември, когато се чества зачатието на Пресвета Богородица от Св. Анна и на 25 юли, когато е денят на успението или гибелта на Св. Анна.
Св. Анна се счита за покровителка на брака, на фамилията и майчинството, както и закрилница на девиците, вдовиците и бременните дами.
Много е публикувано остарялото вярване, че в случай че " сложна жена работи на св. Анна, ще пометне ". На празника бременните жени и младите булки отиват на църква, молят се за здравето на децата и палят свещи пред иконата на светицата закрилница. Обкичват иконата с цветя и я подаряват с ризи, чорапи, кърпи, пари. След края на църковната работа майките раздават пресни пити в двора на черквата и из махалата, с цел да бъдат здрави рожбите им. Вярва се, че светицата пазела децата от " огън ” - висока температура и тресчица.
Праведните Йоаким и Анна дълго време нямали деца и доста тъгували. Макар и към този момент престарели, желанието и молитвите им към Бога били толкоз откровени, горещи и всеотдайни, че той извършил молбата им.
Един ден при Анна се явил Архангел Гавраил и й разкрил, че ще роди преблагословена щерка, посредством която ще се благословят всички земни племена и целият свят ще получи избавление. След девет месеца - на 8 септември, фамилията било ощастливено с момиченце, което нарекли Мария - бъдещата майка на Исус Христос.
Българите назовават празника Лятна света Анна. Той е публикуван в региона на Западна България и Родопите. Там одобряват, че Лятната св. Анна бележи края на лятото. Светицата се уважава най-много от дамите като настойничка и защитница на бременните невести и на раждаемостта. За да могат да износят плода и да раждат леко, на празника на Лятна св. Анна се съблюдават строго някои забрани - не се работи нищо, не се пере и мие, не се шие и плете.
Много е публикувано поверието, че в случай че " сложна жена работи на св. Анна, ще пометне ”. На празника бременните дами и младите булки отиват на църква, молят се за здравето на децата и палят свещи пред иконата на светицата закрилница. Обкичват иконата с цветя и я подаряват с ризи, чорапи, кърпи, пари.
След края на църковната работа майките раздават пресни пити в двора на черквата и из махалата, с цел да бъдат здрави рожбите им. Вярва се, че светицата пазела децата от " огън ” - висока температура и тресчица.
В Източна България на Лятна св. Анна жени и деца потеглят да берат лековити билки по полето. После ги изсушават и резервират за лек през годината. В Западна България против празника се правят разнообразни вълшебен дейности против магьосници, бродници и житомамници, които обират непознатото изобилие. Стопаните отиват да преспят на нивите си, с цел да попречат на злосторниците да откраднат житото им.
В югозападните български краища на Лятна св. Анна провеждат оброк - работа с курбан, в която взима присъединяване целият жанр. Жертвоприношението се прави, с цел да омилостивят светицата и тя да защищити нивите от пожар и градушка. Пак там през лятото тачат св. Анна за предотвратяване от огън и пожар и я назовават " Опърлия ”.
Имен ден имат Анна, Анка, Ани, Анани, Яна, Янула, Янина, Блага, Добри.
Според библейските сказания Св. Анна се приема и уважава като един от основните християнски символи на майчинството.
Православната църква почита Св. Анна няколко пъти в годината. На 8 и 9 септември, когато се чества Рождеството на Пресвета Богородица и се възпоменават нейните родители - Св. Йоаким и Св. Анна; на 9 декември, когато се чества зачатието на Пресвета Богородица от Св. Анна и на 25 юли, когато е денят на успението или гибелта на Св. Анна.
Св. Анна се счита за покровителка на брака, на фамилията и майчинството, както и закрилница на девиците, вдовиците и бременните дами.
Много е публикувано остарялото вярване, че в случай че " сложна жена работи на св. Анна, ще пометне ". На празника бременните жени и младите булки отиват на църква, молят се за здравето на децата и палят свещи пред иконата на светицата закрилница. Обкичват иконата с цветя и я подаряват с ризи, чорапи, кърпи, пари. След края на църковната работа майките раздават пресни пити в двора на черквата и из махалата, с цел да бъдат здрави рожбите им. Вярва се, че светицата пазела децата от " огън ” - висока температура и тресчица.
Праведните Йоаким и Анна дълго време нямали деца и доста тъгували. Макар и към този момент престарели, желанието и молитвите им към Бога били толкоз откровени, горещи и всеотдайни, че той извършил молбата им.
Един ден при Анна се явил Архангел Гавраил и й разкрил, че ще роди преблагословена щерка, посредством която ще се благословят всички земни племена и целият свят ще получи избавление. След девет месеца - на 8 септември, фамилията било ощастливено с момиченце, което нарекли Мария - бъдещата майка на Исус Христос.
Българите назовават празника Лятна света Анна. Той е публикуван в региона на Западна България и Родопите. Там одобряват, че Лятната св. Анна бележи края на лятото. Светицата се уважава най-много от дамите като настойничка и защитница на бременните невести и на раждаемостта. За да могат да износят плода и да раждат леко, на празника на Лятна св. Анна се съблюдават строго някои забрани - не се работи нищо, не се пере и мие, не се шие и плете.
Много е публикувано поверието, че в случай че " сложна жена работи на св. Анна, ще пометне ”. На празника бременните дами и младите булки отиват на църква, молят се за здравето на децата и палят свещи пред иконата на светицата закрилница. Обкичват иконата с цветя и я подаряват с ризи, чорапи, кърпи, пари.
След края на църковната работа майките раздават пресни пити в двора на черквата и из махалата, с цел да бъдат здрави рожбите им. Вярва се, че светицата пазела децата от " огън ” - висока температура и тресчица.
В Източна България на Лятна св. Анна жени и деца потеглят да берат лековити билки по полето. После ги изсушават и резервират за лек през годината. В Западна България против празника се правят разнообразни вълшебен дейности против магьосници, бродници и житомамници, които обират непознатото изобилие. Стопаните отиват да преспят на нивите си, с цел да попречат на злосторниците да откраднат житото им.
В югозападните български краища на Лятна св. Анна провеждат оброк - работа с курбан, в която взима присъединяване целият жанр. Жертвоприношението се прави, с цел да омилостивят светицата и тя да защищити нивите от пожар и градушка. Пак там през лятото тачат св. Анна за предотвратяване от огън и пожар и я назовават " Опърлия ”.
Имен ден имат Анна, Анка, Ани, Анани, Яна, Янула, Янина, Блага, Добри.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ